3. Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4. става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.
5. После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.
6. И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?
7. Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш.
8. Казва му Петър: Няма да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, нямаш дял с мене.
9. Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:
10. Казва му Исус: Омитият няма потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.
11. Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.
12. А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?
13. Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.
14. И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.
15. Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.