46. А някои от тях отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.
47. Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.
48. Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и мястото и народа ни.
49. А някой си от тях, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете;
50. нито размишлявате че е по-добре нам да умре един человек за народа, а не да загине цял народ.
51. И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа,
52. и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии.
53. И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.
54. За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в мястото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.
55. И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това място възлязоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си.
56. Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стояха в храма: Как ви се струва? няма ли да дойде на праздника?
57. А бяха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере някой де е да извести, за да го уловят.