41. Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша;
42. и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват че ти си ме проводил.
43. И това като рече, възгласи с голям глас: Лазаре, излез вън.
44. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.
45. Тогаз мнозина от Юдеите които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус повярваха в него.
46. А някои от тях отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.
47. Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.
48. Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и мястото и народа ни.
49. А някой си от тях, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете;
50. нито размишлявате че е по-добре нам да умре един человек за народа, а не да загине цял народ.
51. И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа,
52. и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии.
53. И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.
54. За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в мястото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.