30. (Исус не бе дошел още в селото, но беше на мястото дето го посрещна Марта).
31. А Юдеите които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там.
32. И като дойде Мария там дето беше Исус та го видя, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, нямаше да умре брат ми.
33. Исус като я видя че плаче, и тези що бяха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути.
34. И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж.
35. Просълзи се Исус.
36. И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!
37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре?
38. Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик.
39. Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен.
40. Казва й Исус: Не ти ли казах че ако повярваш ще видиш славата Божия?
41. Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша;
42. и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват че ти си ме проводил.
43. И това като рече, възгласи с голям глас: Лазаре, излез вън.
44. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.