1. Имаше някой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.
2. (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)
3. И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.
4. И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.
5. А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.
6. И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това място дето беше.
7. Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.
8. Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?
9. Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи някой деня не се препънва, защото гледа виделината на този свят.
10. Ако ли ходи някой нощя препънва се, защото виделината не е в него.
11. Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.
12. Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.
13. Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.