8. сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе.
9. Защото това е словото на обещанието: "По това време ще дойда, и Сара ще има син."
10. И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего;
11. (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,)
12. рече й се че "По-големият ще бъде раб на по-малкия."
13. както е писано: "Якова възлюбих, а Исава възненавидях."
14. И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде!
15. Защото казва Моисею: "Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля."
16. И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва.
17. Защото писанието говори Фараону: "Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя."
18. И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава.
19. На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му?
20. Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил?
21. Или няма власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест?
22. И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпял с голямо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел;
23. и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,-
24. нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците?
25. както и в Осия казва: "Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;"