21. с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии.
22. Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине.
23. И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тяло.
24. Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види някой, как ще се надее за него?
25. Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме.
26. Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания.
27. А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.
28. Знаем пък че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува.
29. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя;
30. а които предопредели, тях и призва; а които призва, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.
31. И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от към нас, кой ще бъде против нас?
32. Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко?
33. Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава.
34. Кой ще е този който ще ги осъжда? Христос е който умря а найпаче и възкръсна, който е и от дясната страна на Бога, който и ходатайствува за нас;
35. Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?
36. (както е писано: "За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,")
37. но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил.