14. Понеже които се управляват от Духа Божия, те са синове Божии.
15. Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче.
16. Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух че ние сме чада Божии.
17. Ако ли сме чада, то сме и наследници; наследници на Бога, а сънаследници на Христа; ако страдаме с него наедно, за да станем и съпричастници на неговата слава.
18. Понеже смятам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас.
19. Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии.
20. Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини,
21. с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии.
22. Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине.
23. И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тяло.
24. Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види някой, как ще се надее за него?
25. Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме.
26. Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания.
27. А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.
28. Знаем пък че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува.
29. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя;