Старият Завет

Новият Завет

Римляни 2:14-24 Цариградски (BG1871)

14. Понеже когато езичниците, които нямат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като нямат те, сами са закон на себе си:

15. те показват делото на закона написано на сърдцата им, имат и съвестта си която съсвидетелствува, и помислите които се осъждат или се и оправдават помежду си един друг,)

16. в деня когато, според моето благовествуване, Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на человеците.

17. Ето, ти се зовеш Юдеин, и облегаш се на закона, и с Бога се хвалиш;

18. И знаеш волята негова, и разсъждаш по-доброто, понеже се научаваш от закона;

19. имаш още и уверение в себе си че си водител на слепите, виделина на тези които са в тъмнина,

20. наставник на простаците, учител на младенците, понеже имаш в закона образа на знанието и на истината.

21. И тъй, ти който учиш другиго, не учиш ли себе си? Ти който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22. Ти който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23. Ти който се хвалиш със закона, безчестиш ли Бога чрез престъпването на закона?

24. Защото, според както е писано, името Божие поради вас се хули между езичниците.

Прочетете пълната глава Римляни 2