1. За това, безответен си, о человече, който и да си, що съдиш другиго; защото в каквото съдиш другиго себе си осъждаш, понеже ти който съдиш правиш истото.
2. А знаем че Божий съд е според истината върх тези които правят таквизи работи.
3. И мислиш ли това, о человече, ти който съдиш тези що правят таквизи работи, че ще избегнеш от Божия съд като правиш и ти истото?
4. Или презираш богатството на неговата благост, търпеливост, и дълготърпение, без да знаеш че Божията благост те води на покаяние?
5. А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гняв за в деня на гнева и на откритието на праведния съд от Бога,
6. който ще въздаде всекиму според делата му:
7. живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие;
8. ярост пак и гняв на тези които упорствуват и се не покоряват на истината, а покоряват се на неправдата;
9. скърб и утеснение на всяка душа на человека който работи зло, първом на Юдеина, после и на езичника;