11. И димът на тяхното мъчение възлязва във веки веков, и нямат отдъхнуване ни ден ни нощ тези които се кланят на звяра и на образа негов, и който приима белега на неговото име.
12. Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и вярата Исусова.
13. И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях.
14. И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един подобен Сину человеческому, и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър.
15. И друг ангел излезе из храма, и викаше с голям глас на тогози който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото дойде ти часът да жънеш, понеже изсъхна жътвата земна.
16. И онзи който седеше на облака положи сърпа си на земята, и пожъната биде земята.
17. И друг ангел излезе из храма който е на небето, и държеше и той сърп остър.
18. И друг ангел излезе из олтаря, който имаше власт на огъня, и извика с вик голям на тогози който имаше острия сърп, и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото узря вече гроздето му.
19. И положи ангелът сърпа си на земята, и обра лозето земно, и хвърли обраното в големият жлеб на Божията ярост.
20. И изтъпкан биде жлебът вън от града; и потече кръв из жлеба дори до уздите на конете в разстояние на тисяща и шестстотин стадии.