Старият Завет

Новият Завет

Откровение 14:11-17 Цариградски (BG1871)

11. И димът на тяхното мъчение възлязва във веки веков, и нямат отдъхнуване ни ден ни нощ тези които се кланят на звяра и на образа негов, и който приима белега на неговото име.

12. Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и вярата Исусова.

13. И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях.

14. И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един подобен Сину человеческому, и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър.

15. И друг ангел излезе из храма, и викаше с голям глас на тогози който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото дойде ти часът да жънеш, понеже изсъхна жътвата земна.

16. И онзи който седеше на облака положи сърпа си на земята, и пожъната биде земята.

17. И друг ангел излезе из храма който е на небето, и държеше и той сърп остър.

Прочетете пълната глава Откровение 14