16. А имаха тогаз прочут някого си запрян, на име Варава.
17. И тъй като бяха събрани, рече им Пилат: кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, нарицаемаго Христа?
18. Понеже знаеше че от завист го предадоха.
19. И когато седеше той на съдейския престол, проводи до него жена му и казваше: Да не струваш нищо на тогоз праведника; защото много пострадах днес на сън за него.
20. А първосвещениците и старейшините нагласиха народа да изпросят Варава, а Исус да погубят.
21. Отговори управителът и рече им: Кого искате от двата да ви пусна? А те рекоха: Варава.
22. Казва им Пилат: Но какво да правя Исуса, нарицаемаго Христа? Казват му всичките: Да се разпне.
23. А управителят каза: че какво зло е сторил? А те много повече викаха, и казваха: Да се разпне.
24. И като видя Пилат че нищо не ползува, но повече мълва бива, взе вода, оми си ръцете пред народа, и казваше: Неповинен съм аз от кръвта на тогоз праведника; вие да видите.
25. И отговори всичкий народ и рече: Неговата кръв на нас да бъде и на чадата наши.
26. Тогаз им пусна Варава; а Исуса би, и предаде го на разпятие.
27. Тогаз войните управителеви, оттеглиха Исуса в преторията, и събраха против него всичкия полк.
28. И съблякоха го та го облякоха с една червена дълга дреха.
29. И сплетоха венец от тръне та го наложиха на главата му, и тръст в десницата му; и коленичиха пред него, та му се поругаваха и казваха: Радвай се, Царю Юдейски!
30. И като го заплюваха, взеха тръста, и удряха го по главата.
31. И като му се поругаха, съблякоха му дългата дреха та го облякоха с неговите дрехи; и го закараха да го разпнат.
32. И на излязване намериха человек Киринеянин, на име Симон; него накараха да носи кръста му.
33. И като стигнаха на мястото нарицаемо Голгота, което се тълкува Лобно Място,
34. дадоха му да пие оцет размесен със жлъчка; и щом вкуси, не рачеше да пие.