7. пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата.
8. А учениците му, като видяха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба?
9. Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите.
10. Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене.
11. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате.
12. Защото тя като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми.
13. Истина ви казвам: Дето и да се проповяда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори.
14. Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците,