Старият Завет

Новият Завет

Матей 26:22-32 Цариградски (BG1871)

22. И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тях да му казват: Да не би да съм аз, Господи?

23. А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде.

24. Син человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил.

25. И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.

26. И когато ядяха, взе Исус хляба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е тялото мое.

27. И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;

28. защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.

29. И казвам ви, че от сега на татък няма да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.

30. И като изпяха песен, излязоха на гората Елеонска.

31. Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото.

32. А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея.

Прочетете пълната глава Матей 26