23. Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.
24. Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал;
25. и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си.
26. А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал:
27. Като е тъй трябваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва.
28. Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта.
29. Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който няма, и това което има ще се вземе от него.
30. И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31. А кога дойде Син человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си.
32. И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъча овците от козите;
33. и ще постави овците от дясната си страна, а козите от лявата.