20. Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него.
21. А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от дясно, а един от ляво до тебе, в царството твое.
22. А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем.
23. И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от дясно и от ляво до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми.
24. И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя.
25. А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тях, и големците ги владеят.
26. Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам;
27. и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб;
28. както Син человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина.
29. И като излязваха от Иерихон, последваха го народ много.
30. И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.
31. А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.
32. И спря се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя?
33. Казват му: Господи, да се отворят очите ни.
34. А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.