1. Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си.
2. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си.
3. И като излезе по трите часа, видя други че стояха на пазаря праздни,
4. и тям рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха.
5. Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде.
6. А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цял ден празни?
7. Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете.
8. Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите.
9. И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз.
10. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз.
11. И като го взеха, роптаеха на стопанина,
12. и казваха: че тези последните един час работиха, и тях си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека.
13. А той отговори и рече едному от тях: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз?