7. И те размишляваха в себе си, и думаха: Това е защото хляб не сме взели.
8. А Исус разумя, и рече им: Защо размишлявате в себе си, маловери, за хляб че не сте взели?
9. Още не разумявате ли, и не помните ли петте хляба на петте хиляди, и колко коша взехте?
10. нито седемте хляба на четирите хиляди, и колко кошници взехте?
11. Как не разумявате че не за хляб ви казах, да се пазите от кваса Фарисейски и Садукейски?
12. Тогаз разумяха че не рече да се пазят от кваса хлебен, но от учението Фарисейско и Садукейско.
13. И когато дойде Исус в страната на Кесария Филипова, питаше учениците си, и казваше: Мене, Сина человеческаго, кого ме казват человеците че съм?
14. А те рекоха: Едни че си Иоан Кръстител; други Илия; а други Иеремия или един от пророците.
15. Казва им: Но вие, кого ме казвате че съм?
16. И отговори Симон Петър и рече: Ти си Христос, Син на Бога живаго.
17. И отговори Исус и рече му: Блажен си, Симоне, сине Ионин, защото плът и кръв не ти са открили това, но Отец мой който е на небеса.
18. Пък и аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камик ще съзида моята църква; и вратата адови не ще й одолеят.
19. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небеса, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.
20. Тогаз заръча на учениците си, да не казват никому, че той е [Исус] Христос.
21. От тогаз начна Исус да показва на учениците си че трябва да иде в Ерусалим, и да пострада много от старейшините и първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и в третия ден да възкръсне.
22. И Петър го взе на страна, и начна да му запрещава, и да казва: Смили се за себе си, Господи; няма да ти бъде това.
23. А той се обърна и рече на Петра: Махни се от пред мене, сатано, съблазън си ми; защото не мислиш за това, което е Божие, но което е человеческо.
24. Тогаз Исус рече на учениците си: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.