7. И те размишляваха в себе си, и думаха: Това е защото хляб не сме взели.
8. А Исус разумя, и рече им: Защо размишлявате в себе си, маловери, за хляб че не сте взели?
9. Още не разумявате ли, и не помните ли петте хляба на петте хиляди, и колко коша взехте?
10. нито седемте хляба на четирите хиляди, и колко кошници взехте?
11. Как не разумявате че не за хляб ви казах, да се пазите от кваса Фарисейски и Садукейски?
12. Тогаз разумяха че не рече да се пазят от кваса хлебен, но от учението Фарисейско и Садукейско.
13. И когато дойде Исус в страната на Кесария Филипова, питаше учениците си, и казваше: Мене, Сина человеческаго, кого ме казват человеците че съм?
14. А те рекоха: Едни че си Иоан Кръстител; други Илия; а други Иеремия или един от пророците.
15. Казва им: Но вие, кого ме казвате че съм?
16. И отговори Симон Петър и рече: Ти си Христос, Син на Бога живаго.
17. И отговори Исус и рече му: Блажен си, Симоне, сине Ионин, защото плът и кръв не ти са открили това, но Отец мой който е на небеса.
18. Пък и аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камик ще съзида моята църква; и вратата адови не ще й одолеят.
19. и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небеса, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.