22. И ето жена Хананейка, която бе излязла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бяс.
23. А той ни реч не й отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас.
24. А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом.
25. А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми.
26. А той отговори и рече: Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата.
27. А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им.
28. Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде както искаш. И оздравя дъщеря й от онзи час.
29. И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там.
30. И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели:
31. Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.
32. А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят.
33. И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлябове, щото да наситим толкоз народ?