23. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.
24. Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;
25. но като спяха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.
26. И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.
27. А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?
28. А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?
29. А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата.
30. Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.
31. Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си;
32. което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най-голямо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.
33. Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото.
34. Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше.
35. за да се изпълни реченото от пророка, който казва: "Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира."
36. Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37. А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син человечески;
38. нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго.
39. враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите.