21. корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.
22. А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива.
23. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.
24. Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;
25. но като спяха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.
26. И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.
27. А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?
28. А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?
29. А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата.