20. Казваше още че което излязва из человека, то осквернява человека.
21. Защото от вътре от сърцето на человеците излязват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
22. кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство.
23. Всички тези лукави неща из вътре излязват, и оскверняват человека.
24. И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие.
25. Защото като чу за него някоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му.
26. А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й.
27. А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе някой хляба от чадата, и да го хвърли на псетата.
28. А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата.
29. И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти.
30. И като отиде у дома си, намери че бесът бе излязъл, и дъщеря й легнала на постелката.
31. И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде към морето Галилейско, между пределите Декаполски.
32. И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него.
33. И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика.
34. И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се.
35. И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто.
36. И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповядваха;
37. и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.