17. И като влезе в къщи от народа питаха го учениците му за притчата.
18. И казва им: Така ли и вие сте неразумливи? Не разумявате ли че все що от вън влязва в человека не може да го осквернява?
19. Защото не влязва в сърцето му, но в търбуха ; и излязва в заходът, като изчистя всичките ястия.
20. Казваше още че което излязва из человека, то осквернява человека.
21. Защото от вътре от сърцето на человеците излязват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
22. кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство.
23. Всички тези лукави неща из вътре излязват, и оскверняват человека.
24. И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие.
25. Защото като чу за него някоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му.
26. А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й.
27. А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе някой хляба от чадата, и да го хвърли на псетата.