9. Истина ви казвам: Дето че се проповяда това евангелие по всичкия свят, и това което стори тя ще се казва за спомен неин.
10. Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тям.
11. И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.
12. И в първия ден на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, казват му учениците му: Да искаш да идем и да приготвим да ядеш пасхата?
13. И проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в града; и ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода; идете след него.
14. И дето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Де е виталницата, дето ще ям пасхата с учениците си?
15. И той ще ви посочи горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16. И излязоха учениците му, и дойдоха в града, и намериха както им рече, и приготвиха пасхата.
17. И като стана вечер, дойде с дванадесетте.
18. И когато седяха на трапезата и ядяха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене.
19. А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз?
20. А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото.
21. Син человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.
22. И когато ядяха взе Исус хляб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е тялото мое.
23. И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички.