глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Марко 14 Цариградски (BG1871)

1. А след два дни беше пасха и безквасните хлябове: и търсеха първосвещениците и книжниците как да го уловят с измама и да го убият.

2. И думаха: Да не е в праздника, за да не стане мълва в народа.

3. И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изля мирото на главата му.

4. А имаше някои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото?

5. защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея.

6. Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене.

7. Защото сиромасите всякога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всякога нямате.

8. Това което можеше тя го стори; предвари да помаже с миро тялото ми за погребение.

9. Истина ви казвам: Дето че се проповяда това евангелие по всичкия свят, и това което стори тя ще се казва за спомен неин.

10. Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тям.

11. И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.

12. И в първия ден на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, казват му учениците му: Да искаш да идем и да приготвим да ядеш пасхата?

13. И проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в града; и ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода; идете след него.

14. И дето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Де е виталницата, дето ще ям пасхата с учениците си?

15. И той ще ви посочи горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.

16. И излязоха учениците му, и дойдоха в града, и намериха както им рече, и приготвиха пасхата.

17. И като стана вечер, дойде с дванадесетте.

18. И когато седяха на трапезата и ядяха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене.

19. А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз?

20. А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото.

21. Син человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.

22. И когато ядяха взе Исус хляб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е тялото мое.

23. И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички.

24. И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива:

25. истина ви казвам че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие.

26. И като изпяха песен, излязоха на Гората Елеонска.

27. И казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овците."

28. Но подир възкресението си ще ви предваря в Галилея.

29. А Петър му рече: И всички ако да се съблазнят, аз обаче не.

30. И казва му Исус: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от мене.

31. А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, няма да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.

32. И идват на едно място което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля.

33. И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи.

34. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете.

35. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час;

36. И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.

37. Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден?

38. Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна.

39. И пак отиде та се помоли, и рече истото слово.

40. И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им бяха отегнали, и не знаеха що да му отговорят.

41. И идва трети път, и казва им: Спете от сега и почивайте; доста е: дойде часът: ето предава се Син человечески в ръцете на грешниците.

42. Станете да идем: ето, този който ме предава се приближи.

43. И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините.

44. А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване.

45. И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го.

46. И те туриха на него ръце и уловиха го.

47. А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото.

48. И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излязохте с ножове и сопи да ме уловите?

49. Всеки ден бях при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията.

50. Тогаз го оставиха всички и побягнаха.

51. И следваше го някой си момък, обвит в плащаница по голо; и уловиха го момците.

52. А той остави плащаницата и побягна от тях гол.

53. И заведоха Исуса при първосвещеника; и събират се при него всичките първосвещеници и старейшините и книжниците.

54. И Петър от далеч го последва до вътре в двора на първосвещеника, и седеше наедно със слугите и грееше се при огъня.

55. А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха;

56. защото мнозина свидетелствуваха лъжа на него; но свидетелствата не бяха съгласни.

57. И станаха някои и лъжесвидетелствуваха върх него и казваха:

58. Ние го чухме да говори: Аз ще разваля този храм направен с ръка, и в три дни ще съзида друг с ръка не направен.

59. Но нито така бе съгласно свидетелството им.

60. И стана първосвещеникът насред, та попита Исуса и рече: Не отговаряш ли нищо? Какво свидетелствуват тези връх тебе?

61. А той мълчеше, и не отговори нищо. Пак го попита първосвещеникът и казваше му: Ти ли си Христос, Синът на Благословенаго?

62. А Исус рече: Аз съм; и ще видите Сина человеческаго че седи отдясно на силата, и че иде с облаците небесни.

63. Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си, и рече: Каква още потреба имаме за свидетели?

64. чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт.

65. И начнаха някои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници.

66. И когато беше Петър долу в двора, идва една от слугините първосвещеникови;

67. и като видя Петра че се грее, погледна го и рече: И ти беше със Исуса Назарянина.

68. А той се отрече, и каза: Не знам, нито разбирам що казваш ти. И излезе вън на пред двора и петелът попя.

69. И слугинята, като го видя пак, начна да казва на предстоящите, че този е от тях. А той пак се отричаше.

70. И след малко, предстоящите пак казваха на Петра: Наистина от тях си; защото си Галилеянин, и говоренето ти прилича.

71. А той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека, когото казвате. И петелът попя втори път.

72. И помена Петър речта, която му рече Исус, че: Преди петелът дваж да пее, триж ще се отречеш от мене. И начена да плаче.