66. И когато беше Петър долу в двора, идва една от слугините първосвещеникови;
67. и като видя Петра че се грее, погледна го и рече: И ти беше със Исуса Назарянина.
68. А той се отрече, и каза: Не знам, нито разбирам що казваш ти. И излезе вън на пред двора и петелът попя.
69. И слугинята, като го видя пак, начна да казва на предстоящите, че този е от тях. А той пак се отричаше.
70. И след малко, предстоящите пак казваха на Петра: Наистина от тях си; защото си Галилеянин, и говоренето ти прилича.
71. А той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека, когото казвате. И петелът попя втори път.
72. И помена Петър речта, която му рече Исус, че: Преди петелът дваж да пее, триж ще се отречеш от мене. И начена да плаче.