33. И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи.
34. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете.
35. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час;
36. И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.
37. Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден?
38. Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна.
39. И пак отиде та се помоли, и рече истото слово.
40. И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им бяха отегнали, и не знаеха що да му отговорят.
41. И идва трети път, и казва им: Спете от сега и почивайте; доста е: дойде часът: ето предава се Син человечески в ръцете на грешниците.
42. Станете да идем: ето, този който ме предава се приближи.
43. И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините.
44. А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване.
45. И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го.
46. И те туриха на него ръце и уловиха го.
47. А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото.
48. И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излязохте с ножове и сопи да ме уловите?
49. Всеки ден бях при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията.
50. Тогаз го оставиха всички и побягнаха.
51. И следваше го някой си момък, обвит в плащаница по голо; и уловиха го момците.