32. И идват на едно място което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля.
33. И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи.
34. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете.
35. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час;
36. И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.
37. Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден?
38. Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна.
39. И пак отиде та се помоли, и рече истото слово.
40. И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им бяха отегнали, и не знаеха що да му отговорят.