19. А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз?
20. А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото.
21. Син человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.
22. И когато ядяха взе Исус хляб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е тялото мое.
23. И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички.
24. И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива:
25. истина ви казвам че няма вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие.
26. И като изпяха песен, излязоха на Гората Елеонска.
27. И казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овците."
28. Но подир възкресението си ще ви предваря в Галилея.
29. А Петър му рече: И всички ако да се съблазнят, аз обаче не.
30. И казва му Исус: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от мене.
31. А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, няма да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.
32. И идват на едно място което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля.
33. И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи.
34. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете.
35. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час;
36. И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.