39. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.
40. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.
41. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.
42. И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.
43. И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:
44. Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син человечески ще бъде предаден в человечески ръце.
45. Но те не разумяваха тази реч, и покрита бе от тях за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч.
46. И влезе в тях помисъл такъв: Кой ли от тях ще да е по-голям.
47. А Исус като видя помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;
48. и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.
49. А Иоан отговори и рече: Наставниче, видяхме някого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му.
50. И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.
51. И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим.
52. И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влязоха в село Самарянско да му приготвят място.
53. Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим.
54. И като видяха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?