32. А Петър и онези които бяха с него бяха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видяха славата му, и двамата мъже стоещите с него.
33. И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.
34. И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влязоха те в облака.
35. И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте.
36. И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видяха.
37. А на другия ден, когато слязоха от гората, срещна го народ много.
38. И ето, человек някой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.
39. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.
40. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.
41. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.
42. И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.
43. И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си: