24. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси.
25. Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свят, а погуби или отщети себе си?
26. Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.
27. И казвам ви истина: Има някои от стоещите тука, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28. И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли.
29. И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.
30. И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те бяха Моисей и Илия,
31. които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим.
32. А Петър и онези които бяха с него бяха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видяха славата му, и двамата мъже стоещите с него.
33. И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.
34. И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влязоха те в облака.
35. И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте.
36. И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видяха.
37. А на другия ден, когато слязоха от гората, срещна го народ много.
38. И ето, человек някой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.
39. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.
40. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.
41. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.