11. А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.
12. И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто място.
13. А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ;
14. защото бяха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да насядат на купове по петдесет.
15. И сториха така, и туриха всичките да насядат.
16. А той взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа.
17. И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.
18. И когато той се молеше насаме, с него бяха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм?
19. А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал някой от старовременните пророци.
20. И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий.
21. А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому.
22. И казва че Син человечески трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.