7. (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее.
8. Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя.
9. Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вяра.
10. И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.
11. А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървяха мнозина от учениците му и народ много.
12. И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея.
13. И като я видя Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака.
14. И приближи та допря носилото; а носещите се спряха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани.
15. И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му.
16. И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде.
17. И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност.
18. И възвестиха Иоану учениците му за всичко това.