37. И, ето, жена някоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро.
38. и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото.
39. А Фарисеят който го бе призвал, като видя, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница.
40. И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи.
41. Някой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет.
42. И понеже нямаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тях ще го възлюби повече?
43. Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44. И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри.
45. Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влязъл, не е престанала от да целува нозете ми.
46. Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми.
47. За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби.
48. И рече й: Прощават ти се греховете ти.
49. И тези които седяха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава?
50. И рече на жената: Вярата твоя те спаси; иди си с миром.