5. А Симон отговори и рече му: Учителю, цяла нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата.
6. И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им.
7. И кивнаха на дружината си които бяха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щяха да потънат.
8. А като видя Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен;
9. понеже ужас обзе и него и всичките що бяха с него за лова на рибите що уловиха,
10. подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които бяха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш.
11. И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.
12. И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като видя Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш.
13. А той простря ръка та се допря до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него.
14. И той му заповяда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповядал за свидетелство тям.
15. Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им.
16. А той се оттегляше в пустините и молеше се.