25. И на часа стана пред тях, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.
26. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27. И след това излезе вън, и видя едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене.
28. И той остави всичко, и стана та отиде след него.
29. И стори му Левий голямо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тях на трапезата.
30. А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете?
31. А отговори Исус и рече им: Нямат нужда за лекар здравите, но болните.
32. Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
33. И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият?
34. А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тях младоженикът?
35. Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тях младоженикът: тогаз през онези дни ще постят.
36. Казваше им още и притча: Никой не туря плат от нова дреха на ветха дреха; а инак, и новото дере ветхата, и платът от новата не си прилича с ветхата.
37. И никой не налива ново вино в мехове ветхи; ако ли не, новото вино ще разпукне меховете, и то ще се излее, и меховете ще се развалят.
38. Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.
39. И никой от как пие вино ветхо, не иска тутакси ново, защото казва: Ветхото е по-добро.