22. А като разумя Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си?
23. Що е по-лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи?
24. Но за да познаете че Син человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си.
25. И на часа стана пред тях, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.
26. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27. И след това излезе вън, и видя едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене.
28. И той остави всичко, и стана та отиде след него.
29. И стори му Левий голямо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тях на трапезата.
30. А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете?
31. А отговори Исус и рече им: Нямат нужда за лекар здравите, но болните.
32. Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
33. И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият?
34. А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тях младоженикът?