30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им.
31. И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тях.
32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?
33. И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които бяха с тях,
34. които и казваха: че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону.
35. Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хляба.
36. И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тях, и казва им: Мир вам.
37. А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат.
38. И рече им: Защо сте смутени? и защо влязват в сърдцата ви таквизи мисли?
39. Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух няма плът и кости както гледате мене че имам.
40. И това като рече, показа им ръцете и нозете си.
41. Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука?
42. И те му дадоха част от печена риба, и меден сот.
43. И взе та яде пред тях.
44. И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бях още с вас, че трябва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите.
45. Тогава им отвори ума да разумеят писанията.