28. И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.
29. И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тях.
30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им.
31. И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тях.
32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?
33. И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които бяха с тях,
34. които и казваха: че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону.
35. Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хляба.
36. И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тях, и казва им: Мир вам.
37. А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат.