15. И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тях:
16. а очите им се удържаваха да го не познаят.
17. И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?
18. И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?
19. И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:
20. и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;
21. а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.
22. Но и някои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,
23. и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.
24. И някои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видяха.
25. И той им рече: О безумни и късни на сърце да вярвате все що е речено от пророците!
26. не трябваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си?
27. И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания.
28. И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.
29. И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тях.
30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им.
31. И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тях.
32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?