12. А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало.
13. И, ето, двама от тях в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.
14. И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило.
15. И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тях:
16. а очите им се удържаваха да го не познаят.
17. И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?
18. И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?
19. И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:
20. и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;
21. а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.
22. Но и някои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,
23. и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.
24. И някои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видяха.