52. И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що бяха дошли върх него: Като на разбойник ли излязохте с ножове и сопи?
53. Всеки ден бях с вас в храма, и не простряхте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.
54. И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч.
55. И наклали бяха огън насред двора та бяха наседали; и Петър седеше между тях.
56. И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него.
57. А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная.
58. И след малко друг един го видя и рече: И ти си от тях. А Петър рече: человече, не съм.
59. И като се мина до един час, друг някой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин.
60. А Петър рече: человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попя.
61. И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж.
62. И излезе Петър вън и плака горко.
63. И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха.
64. И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари?
65. И други много хули казваха върх него.
66. И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си,
67. и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68. а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете.
69. От нине Син человечески ще бъде седещ отдясно на силата Божия
70. И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия.
71. А те рекоха: Що ни трябва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.