40. И като дойде на мястото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение.
41. И той се отлъчи от тях колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се,
42. и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.
43. И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.
44. И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.
45. И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб;
46. и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.
47. И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тях, и приближи при Исуса да го целуне.
48. А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина человеческаго?
49. И тези които бяха с Исуса, като видяха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа?
50. И един от тях удари първосвещениковия раб и отряза му дясното ухо.
51. А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52. И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що бяха дошли върх него: Като на разбойник ли излязохте с ножове и сопи?