9. И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10. Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12. Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им.
16. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.
17. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете няма да влезе в него.
18. И някой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
19. А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.
20. Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си."
21. А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.
22. Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай.
23. А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.
24. И като го видя Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези които имат богатство!
25. Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26. А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси?