5. а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.
6. И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:
7. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях:
8. Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вяра на земята?
9. И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10. Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12. Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им.
16. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.