30. и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.
31. И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлязваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина человеческаго.
32. Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят,
33. и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.
34. И те не разумяха нищо от това; и тая дума беше покрита за тях, и не разбираха това което се казваше.
35. А когато наближаваше до Ерихон, някой си сляп седеше край пътя да проси.
36. И като чу че народ минува, попита: Що е това?
37. И казаха му че Исус Назарянин минува.
38. Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме!
39. И тези които вървяха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!