11. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12. Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им.
16. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.
17. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете няма да влезе в него.
18. И някой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
19. А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.
20. Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си."
21. А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.